Необикновенните приключения на един параход

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » нед яну 20, 2013 1:28 pm

Колеги, преди над две години бях отворил тема за 605-цата, с която се сдобих, но не мога да се сетя за потребителското име и паролата си. За това регистрирах нов потребител. Старата тема се казваше горе долу така: "и аз се влюбих във френските "чикии".
След две години каране се прехвурлих на стария ми Голф 3, набих в голфа около 7000 лева. Стана уникален автомобил, но го спряха временно от движение и сега пак карам пежака, който ще бъде подложен на сериозни трансформации.
Директно копи пействам темата от форума на VW за пежото. Ще ъпдейтвам проекта и на двата форума. Там темата се казва "как се превръща Пежо 605 в Голф 3. Пействам темата. Снимки ще кача по късно, че пиша от таблета си.

Аз ако видя такова заглавие веднага ще цъкна на линка, за да се посмея.

На това му викат "маркетинг".

Ако сте цъкнали на линка, маркетинговият подход е сработил, а ако модераторите на форума не изтрият темата, значи или са фенове на пежо, или са фенове на черния изрод, за който има отворена отделна тема, или са едни прекрасни люде с доста широки разбирания.

Всъщност няма как да превърнеш едно Пежо 605 в Голф 3. Това противоречи на физичните закони и природните закони.

Противоестествено е.

Но като се замисля и Голф 3 противоречи на физичните закони.

Защото това е свръхестествена кола, която дава нечовешки способности на собственика си.

Голф Тройката някак си изкривява пространствено-времевата матрица и премодулира, дори, бих казал, прекодира, менталната същност на водача си, кореспондирайки си, телепатично, с най-съкровенните части на ин/ян метафизичната му същина.

Ето живото доказателство – аз съм природно прост човек, но от както карам голф мога да се изразявам по толкова сложен начин, че сам да не се разбирам.

Следователно проектът не е за физическа трансформация на ламарините на една френска чикия в ламарините на един немски шедьовър, а за промяна на духа, същността, еманацията на 1 700 килограма френщина в хиляда и няколко килограма швабщина.

Малко предистория.

Преди две години и нещо имах остра нужда от малко по-представителна кола, а и тогавашната ми приятелка искаше да има и тя личен автомобил и беше хвърлила око на голфа, обаче все не намирах начин да купя нещо с достатъчно екстри и комфортна возия.

Аз се утрепвам от пътуване, а в онзи период пътувах дори повече от сега.

Голфарата вече имаше драстични забележки по всеки детайл, а непрекъснато провеждах срещи с разни потенциални клиенти и ми беше писнало да се паркирам през две пресечки да не виждат хората от какво се изсулвам.

Отделно въртях сериозно извънградско, а голфът не е точно идеалния автомобил за много извънградско.

Мислих си за БМВ 5, Пасат, ама скъпи майка им стара.

Точно в тоя период един клиент нов ми се появи и на една от предварителните срещи изцепва, че продавал 605-ца.

Аз питам “К’во е тва” и тоя вика “Пежо” .

Пък аз си викам на акъла “Бах, френска чикия”, вътрешно злорадствам, а външно се усмихвам мазно и от любезност му изцепих:

“Абе искам да сменям колата, трябва ми нещо удобно за много пътуване”.

А Влади вика “Пежото е точно кат за теб”.

Аз от кУртоазия отидох с него да ми покаже колата /беше паркирана пред офиса му/, качих се в купето и само кат седнах

ЕБАХТИ

То тва като гарсониера бе мама му стара, със самостоятелни баня и тоалетна, а вътре едни седалки кат фотьойли. Направо грамадно от вън и гигантско от вътре. За да пипна другия край на таблото от шофьорската седалка, се наложи да заема полуседнал стоеж тип фекалиране в горски трънки.

Отварям багажника и кво да видя – безкрайно пространство – пет трупа на недоволни клиенти влизат вътре или 10, ако са нарязани на части с нож тип “солинген”.

Питам за екстри и тоя кат почна да изрежда: ел-пакет, климатроник, круиз-контрол, бордови компютър, супер качествено озвучаване на кларион /толкова е качествен звука, че моите хора, които после правиха звука на голфа ми казаха, че е грехота да сменям тонколоните и заводското CD/, електрически регулеруеми седалки, подгрев и какво ли още не, дето съм го забравил вече. Няма екстра, дето да няма за годините си за тоя модел. Въздух не му остана да реди екстрите, чак се олигави по устата от кеф и щастие.

Отделно ми я даде сервизната книжка. Колата беше карана 2 години в България, а преди това - само в Норвегия или нещо подобно и имаше документирано всичко, което е правено по парахода. Основно смяна на масло и други такива дребни работички.

Седя в колата и хич не ми се излиза, а оня му дойде ред да злорадства и да се хили ехидно и вика:

“Едно кръгче няма ли да направиш”

Направих кръгчето.

По принцип френските коли имат добра возия, а 605-цата има феноменална возия. Тоя модел е с някакво много специално окачване, който се интересува може да прочете, та вози като кораб по нежни морски вълнички. За това им викат параходи на тия коли.

Като слезнах от колата, направо се спазарихме да ми я даде за 3 500 лева, че и на изплащане.

Така, че се оказах горд собственик на лимузина, която се поддържа на цената на Голф, която прави разход на не знам какво сравнение да измисля, а в същото време ти дава поне комфорта на S класа и спокойствието, че:

1. Няма да ти я откраднат, защото никой не краде такива коли;

2. Няма да те спрат мръсссссссни куки, защото никой не спира такива коли, освен ако не правиш драстични простотии;

След като се регистрирах на форума на Пежо се оказа, че колата е SVDT, което пък значи, че е с топ оборудване, че е с новата маска, напълно ревизирана версия на същия модел, който се прави от ’92 година, че е с най-добрия възможен двигател за тази кола и с един от най-добрите двигатели, които французите са измислили изобщо. Поздравиха ме за сполучливата инвестиция и аз наперих гребена, така да се каже.

За две години каране установих, че:

1. След 605-цата всяка кола ми е малка. Така е изчислено пространството в интериора, че има ужасно много въздух и простор в колата. Това е директорски автомобил, правена е шефа /който се вози на задната седалка/ да се разположи толкова удобно, че като му прави секретарката френска любов, да се чувства като полегнал на спалнята в президентския апартамент на Шератон. В оня период често возих хора и много от тях са ми споделяли, че толкова комфортно не са пътували в никой друг автомобил.

Имам си история и за това. Имам един клиент, голям тузар, купи си VW Passat CC. Всички екстри. Преди около 2 години. Ужасно красива кола е това, вътре интериора страшно радва. Както и да е. Тръгва да ме кара към Търговския регистър да изкарваме кинти-минти. Клиента има леко шкембе, абе авторитетен изглед – като генерален директор. То така му пише и на визитката. Напъха се с пъшкане в колата, а главата му едва не опира в тавана. Тръгвам да се качвам аз. Ако щете вярвахте, ударих си празната тиква в рамката на вратата и лявото коляно в конзолата. На излизане си чукнах и дясното коляно в таблото. След две седмици пак палим към Търговския. Този път с пежото. Карам аз. Тоя кат седна до мен и се насра от удоволствие. 15 минути ми рева от Пасата колко му бил тесен и неудобен и колко му било удобно да се вози в моята кола, моята колко меко возила, а Пасата колко му друсал. После го и продаде, купи си Туарег;

2. Защото пежака е лимузина, качеството на изработка на нещата в купето и качеството на вложените материали е превъзходно;

3. След 605-цата всяка кола ми се струва, че вози гадно и твърдо, Не че си хваля стоката, но наистина е така. Качвал съм се на какви ли не коли, но комфорта на този дърт параход до сега по субективно усещане няма кой да го бие;

4. Колата е страшно обезшумена – въпреки, че е дизел, в купето се чува евентуално вятъра и нищо друго. Това за мен е важно, защото много говоря по мобилния докато карам и е важно да ме чуват идеално. Все пак си вадя хляба орално, имам предвид с дрън-дрън дрънкане и празни приказки;

5. 605-цата тотално утрепва мита за това, че френските коли се трошели лесно. Вервайте ми, тая кола няма трошене. Опитвал съм се. Един път като се прибирах от морето минах по някакъв път 120 километра дупки и ремонти. Не преувеличавам. Верно бяха 120 километра. Където нямаше дупки и ями беше нарязано от педалите от пътното и заебано. Ама нарязано яко, в застъпващи се правоъгълници. И бързах. Ама много бързах. Успях да разтракам само една биалетка и някакви други 4 неща по окачването на предницата;

6. Тая кола е клас стреч лимузина. Само дето се поддържа на цената на Голф. Вчера пичовете от Елабтрон /има ги на форума, правят климатици и други неща/ ми я дадоха с отремонтирана предница за смешната сума от 200 лева с труда /оправиха биалетката и онези 4 неща/. Когато ми се е налагало да пипам нещо, не съм давал повече от 200 лева. С изключение на климатроника, който един ден отказа. Тогава дадох 600 лева. И пак имам да давам, защото пак отказа. Майстора да … абе да е жив и здрав, ама почти;

7. Парахода е 2.5 турбодизел 130 коня, смесеният разход е около 8.5 – 9.2. Като за дърт двигател ’97 година за мен тоя разход е пълен цирк. А на извънградско си карам, ама не с 120. Един пример. Палим с жената от Красна Поляна към Велико Търново и заредих на Петрол-а срещу Фантастикото на Стамболийски. Пежото има една много блага екстра – дигитално ти показва колко литра имаш в резервоара. Голям кеф. Та от бензиностанцията през Стамболийски, после по Оная улица зад Министерски съвет, после по оня шибания мост, после по Ботевградско май шосе /където е оная гадната караулка, може да бъркам името/. Малко след ОМВ-то в посока Долни /или Горни/ Богров успях да изразходя точно един литър. По едно време бях решил, че екранчето с литрите е забило. Това през трафика по обед. По груби сметки са около 16 километра. Може и повече.

EDIT:

8. Като писах първия постинг по темата забравих две неща, с които да похваля парахода. Колата е грамадна, а аз карам много из София. Който не е карал из софийските улици в делничен трафик преди да направят паркирането 2 лева на час /не че помогна кой знае колко/, той не знае какъв кеф е да се разминаваш на една боя разстояние с паркираните коли. Само капана в Пловдив конкурира това изживявяне. А паркирането в центъра на София около Съдебна палата, например, е висша форма на триизмерно, дори четириизмерно проектиране. Когато взех колата направо ме беше страх да влизам в центъра. Толкова е грамадна, че мога да разнасям голфа в багажника. За мой потрес се оказа, че колата е страшно маневрена и я паркирам по-лесно от голфа. Оказа се, че има някакво много иновативно решение по кормилната уредба, та колата си върти красивия гъз като стриптизьорка на пилон. Колата няма парктроник /като изключим пернишкия парктроник, демек теглича отзад/, което не е добре, защото колата има много голяма задница и никога не знам колко място ми остава до задния автомобил. Но този проблем ще го решим за около 400 лева с качествен парктроник, който дори активира алармата на колата, ако някой се паркира около пежото и се приближи опасно близо. 4 датчика отпред и 4 отзад и това е.

9. Дизайна на френския параход всъщност е италиански, на Пинифирина. Много харесвам италианския дизайн от края на 90-те, само да не ме карат да им карам колите.

Кусурите на пежака са малко и са основно свързани със скоростта. Както знаят колегите, голфа когато го караш с 120 ги усещаш като 350 километра в час. Освен това моя голф по GPS да държи 190 на газ и го прави без много да се замисля. И не, не преувеличавам. 1.8 моно и го прави, при това заради газовото хубаво окачване стои на пътя като залепена. Имам една хубава история за това.

Карам си един път с гаджето към Пловдив. Замисъла беше да се таковаме на някое тепе под звездите и после към Стара Загора. И малко преди тунела един гъз с едно пежо 106 ми се залепи. Карах с около 160, а тоя после ме подмина все едно съм спрял. Брех, комплексирах се. Оня взе да прави ластици. Позволи ми да го изпреваря и айде пак ме подмине /аз винаги си карам постоянно с една и съща скорост - 150 - 160/. Само чаках момента да минем завоите и да стъпим на магистралата и започнах да го натискам да спре в аварийната. Спря. Излизам аз и тръгвам към пежото му. По принцип си ходя малко като биткаджия, а вътре двама ме гледат хем внимателно, хем нагло. Пък аз захилен и с най-добро чувство питам "Абе братлета, ква е тая кола бе дъйбЪ, с апсух кат автоматична писалка в диаметър и гуми кат аварийната гума на голфа, пък ме изпреварваш по груби мои сметки с около 200 минимум". А оня се хили и вика, че 106-цата е правена да се ебава със скъпи коли и е над 250 коня, но нарочно няма тюнинг елементи, че да не се набива на очи. Бъзикал се с мен, защото много му харесвало как ми стои колата на пътя. Разделихме се приятелски.

Както и да е. Говорих за кусурите на пежака. Те са няколко:

1. Тежко тръгва смотания параход. Много тежък и доста тромав;

2. Максималната му скорост е с триста зора и изпадане в състояние на дълбока медитация - 200 километра. И от 170 нагоре ги вдига едва - едва. Тая кола е правена за максимален комфорт, а не за нервно каране като моето, но с времето свикнах. Преди с голфа бях развил манталитета на оса в криза на средната възраст в менопауза. Голям зор виждах с изпреварването с тва пежо;

3. Много редки коли са тия 605-ци. Гъзарите си купуват S-класи, турбо-гързарите си купуват 7-ци, а тая кола е точно в тоя сегмент. Твърде малко хора биха си взели 605-ца, защото не става за избиване на комплекси. С извинение към колегите от форума, които са със 7-ци, разбира се, за тях автоматично презумптираме, че нямат комплекси, а самочувствие със златно покритие. От там части втора употреба са кът. Така например ми е счупен левия халоген. Крив станах докато намеря такъв. Намерих. И една седмица по-късно жена ми го прееба. Още отрича разпалено, че е тя, но аз си знам, че е тя. Само ми е чудно как, не кой. От тогава търся друг и няма.

Та карах колата доста време, докато не превъртех и не си взех голфа от бившата приятелка, която междувременно го беше катастрофирала и тотално му беше разказала играта по всички параграфи. Исторята на голфа я знаете, онези, които не я знаят – ето линк.

http://www.vwclub.bg/forum/viewtopic.php?f=83&t=346348

Така пежото си остана на паркинга на моя майстор и бавно започна да се разпада. Никога не съм забравил за колата, а и бях решил да я правя служебна за колегите и да я префасонирам тотално, но все не ми оставаше време и мотивация.

Като спряха голфа от движение ми се отвори и време, и мотивация на килограм и ей го на – моя нов проект. Трансформирането на Пежото в Голф. От философска гледна точка разбира се. И психологическа.

Звъня на Пламен един такъв насран и му викам

“Ааааа аз такова ... Пежото кво прави”

А той

“Кво да прави, разлага се”

Аз:

“Ама ша запали ли, че тъй и тъй”

Той се пукна от смях и вика:

“Ебали го, чакай да видя”

Звъни ми след пет минути:

“Ба го в пежото, запали на половин оборот. Идвай да я вземеш”

И ей го на. Взех го.

Почва да се прави.

Повдига се, разбира се, следния основателен въпрос:

“За чий чеп, колега, ще правиш тва пежо, след като толкова пари изръси в голфа, а на всичкото отгоре пежото е диаметралната противоположност на голфа. Тотално диаметрална противоположност от където и да го погледнеш.

Ами просто е. Отговорът е в диаметралността на противоположността.

Пежото е другото лице на монетата. Чудно допълнение на моята шизоидност. В мен има двама души, които някак си успявам да впрегна да теглят в една посока.

Единият е тотален нервак и злобно копили като оная оса с криза на средната възраст в менопауза. Това копеленце кара агресивно и показва среден пръст на камерите по магистралата. Да, верно го прави. Дано са ме снимали поне веднъж. Това копеленце слуша Rammstein и Infected Mushroom.

Като превъртя, ставам пълната противоположност на образа от предходния абзац. Нося се като лайно по вълните, карам със 133 на автопилот, слушам класическа музика и chill out и размишлявам върху смисъла на вселената, живота и всичко останало.

Голфа и Пежото ме докарват до душевен оргазъм по два коренно различни начини.

Да караш черния изрод е като да правиш яко чук – чук –чукане с пънк мадама на екстази и с татуси и пиърсинг на ануса. А мадамата е на ръба на годините, описани в Наказателния кодес и страда от пълна липса на задръжки. Голфът е като Пламена, която веднъж ми прави орална любов на магистралата, но не ми позволи да отбия в аварийната. Кефеше се при мисълта да го прави на 140 километра в час. Не, не се фукам. Извинявам се и на колежките. Това изживяване няма да го забравя никога. Познайте в коя кола ми се случи. Познахте.

Да караш зеления параход е като да правиш нежна, дълга любов с жена около или над 40-те, която е изживяла всичко или почти всичко, знае какво иска и ти показва тактично как да й го предложиш. Смирение, един вид, пред олтара на едни по-висши категории и степени на ментално и духовно осъзнаване.

Така. Драфтът на Word достигна 5 страници, а още не съм показал и снимковия материал. Ето моментното състояние на колата. След това ще описа какво мисля да правя по този проект.

И една молба към модераторите. Не трийте темата, ако и да не е проект по Фауве. Ако успешно приключа този проект, пежото верно ще заприлича максимално на голфарата. Проблема е, че не мога да карам две коли едновременно. А ще ми се иска.

Ето снимките:

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » нед яну 20, 2013 1:30 pm

Така. Както се вижда от снимковия материал, състоянието е напълно трагично. Толкова са изгнили праговете, че като пратих снимките на Радо бояджията тоя ме заплаши, че ако му я докарам да я прави ще избяга в Русия като Жерар Депардиьо, защото там е велика демокрация и не карат пежо, а волга. Волгата не гние, защото са правени от немски каски. Освен това колата няма никакви лайсни, защото ги махна предишния майстор. Няма и да има, когато приключим с колата. Няма и емблемки и буквички, защото като приключим с колата хората ще се чудят какво майка му стара мина покрай тях току що. Защо да ги улесняваме с разни надписи като "пежо" и разни емблеми на изправен лъв в хемороидна криза.

Като цяло по колата ще се прави следното:

1. Пълно пребоядисване. Черно, има си хас. И да, мат. Като голфарата;

2. Ако се вгледате внимателно ще видите, че отстрани на купето има едни вдлъбнати красиви неща по цялата дължина. Тях ще ги направим евентуално пак черни, но не в мат, а в по-лъскаво черно, за да се откроят. Така колата оптично ще бъде разделена от една по-черна от мата ивица. Тази ивица ще пресича и задния капак.

3. Предната решетка ще изчезне и ще бъде заменена от решетка тип пчелна пита. Визуално гоним усещането на отворена алчна уста. Да ми отива на адвокатското манталитетченце.

4. Мигачите ще ги разкараме и ще сложим други. Може от Голф, да качи поне 30 коня;

5. Затъмняване на задните прозорци и на най-задния прозорец. Толкова съм скучен ...

6. Затъмняване на стоповете и заиграване с красивата им форма. Мисля да ги подчертаем с кърваво-червена линия, но това не е решено още;

7. Затъмняване на фаровете и на халогените. Малко ще ги затъмним;

8, Тавана мисля да се прави в друг цвят. Не знам какъв все още. Може да е в лъскавото черно, което ще използваме за вдлъбнатите неща по протежението на колата;

9. Спойлер отзад. Има фабричен за тази кола, намерил съм и е в багажника;

10. Други джанти. Тия са баси гадните джанти. И имат от оня лъв с хемороидите;

11. Праговете ще им предадем друга форма. И без друго ще се правят наново, толкова са изгнили;

12. Кожен салон. Има прекрасни салони за тия пежа. Но няма да е черен. Има един невероятен бежов цвят, дано намеря такъв. Ако не намеря ще е черно. Има и едни убийствени червени салони, но са ужасно редки. С цвят на засъхнала кръв;

13. Ако намеря бежовия кожен салон, ще претапицирам цялата кола в съответното бежово - тавана и гредите. Ако намеря червения - не знам. Може би в червено ще се претапецира;

14. Псевдо махагонените ленти ще ги правим карбонови. Пластмасите по таблото и те така;

15. Скоростния лост ще му се смени топката и ще се резне. Висок е като на зил и стърчи като сещате се какво. Ако бях жена непрекъснато щях да искам да сядам на него;

16. Ветробрани. Намерил съм много яки;

17. Издирвам една уникална добавка за задния прозорец. Много красиво се спуска на около 25 процента по джама и стои уникално. Виждал съм такова. Супер е;

18. Капака на двигателя ще бъде малко удължен, съответно малко ще бъде удължено и върху фаровете. Оптически ще бъдат малко по-тесни, което ще придаде малко по-кисел вид на колата

Май е това за сега. Очаквам предложения. Работата по колата започва към края на месеца.

Потребителски аватар
MishoM
генерал
генерал
Мнения: 1236
Регистриран на: пет май 23, 2008 11:54 pm
Град: София
Кара: Peugeot 406 седан, 2.0 HDI 80 kw 2004
Has thanked: 1189 times
Been thanked: 674 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот MishoM » нед яну 20, 2013 4:00 pm

Колега, не знам за трансформирането на 605 в Голф 3, но за начина на писане имаш поздравления. :bravo: Докато четях се забавлявах искрено. :lol: По моя препоръка жена ми също прочете текста ти и резултатът беше същия... :biri:
П.С. Едно пожелание: пиши по-често и в нашия форум... :evalata:

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » нед яну 20, 2013 10:43 pm

Ще пиша, обещавам :) Благодаря за добрите думи.

Потребителски аватар
So
генерал
генерал
Мнения: 21402
Регистриран на: нед авг 19, 2007 11:28 am
Град: Бургас / Стара Загора
Кара: Peugeot 406 Estate 2.0i 16V / Peugeot 306SL 1.9D / Peugeot 106 1.0 Mi
Has thanked: 416 times
Been thanked: 1559 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот So » нед яну 20, 2013 10:49 pm


endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » пон яну 21, 2013 12:33 am

Да :) Това е темата. Ех спомени, спомени ...

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » чет дек 26, 2013 11:40 pm

Привет, колеги,

Така се случи, че преди известно време ми се наложи да вкарам сегашния си проект в сервиз ( ето линк към проекта http://www.vwclub.bg/forum/viewtopic.php?f=83&t=346348 ) и да карам 605-цата като временно решение. Интересното е, че след близо две години почти никакво каране, кораба майка запали мигновенно и точно след един час шофиране си зададох ключовия въпрос:

"Защо по дяволите изоставих тази кола, за да наливам пари в тоя пършинг, тая лагерна количка Голф 3, ами не инвестирах една трета от парите в изумителния си параход, с който имам навъртяни за година и нещо 200 000 километра в тотален комфорт и с прекрасни спомени на фотьойлите, които минават за автомобилни седалки в тая гарсониера на колела".

Воден от тези светли мисли вкарах горкия параход на оглед за евентуално реставриране и за жалост се оказа, че щетата само по видимите неща е за над 2000 лева и не се знае още какво ще излезне, като влезе сериозно в сервиз.

Под видими неща визирам подмяната на предни, задни дискове, накладки, ремонт на ръчна спирачка, смяна на ремъци, ролки, масла, филтри. И труд към 500 лева.

В гореописаната цена не влиза замяната на гърнета и кюнци - генерацията е пробита буквално като швейцарско сирене, от 4 запалителни свещи работи само една, колата хвърля едни мощни пушеци при запалване на студено, турбото просто го няма, климатроника не работи, радиото и то не работи, задната лява врата не се отваря и прочие и прочие дребни и не толкова дребни неща.

Отделно, че има сериозни забележки по купето и е за цялостно пребоядисване и изграждане на прагове (толкова са изгнили, че вестник можеш да четеш през тях) и в крайна сметка, колкото и да ми е мъчно, мисля да изоставя колата на произвола на времето.

Да ама след като карах една седмица 605-цата, някак ми се отщя да се качвам отново в оня малък 150 коньов прихващач и да оставам без бъбреци от газовото спортно окачване на голфарата. Не на последно място - вече не се чувствам на мястото си в такъв автомобил. Тя е за пернишки младежи с пъпки недоебки и неизравнен хормонален баланс.

Следователно единственото разумно решение е да се купи ... друг параход. И то точно 605-ца, защото за двете години каране на точно този модел се убедих, че по комфорт и возия бие абсолютно всяка друга кола, в която съм се качвал като шофьор или пасажер и не се набива на очи. Няма кой да я оцени, за да я открадне. Като минавам с нея покрай полицаи все едно се разминават паралелни вселени - изобщо не ме забелязват. Всъщност, грешка. Веднъж ме спря един полицай. Да ме пита дали я продавам. После ходих да паля свещ, че имало и умни полицаи.

След като се оказа, че в най-добрия случай реставрирането на 605-цата ще нанесе щета от поне 4 000 лева (цялостно пребоядисване е не по-малко от 1 500 лева с възстановяване на праговете и коригиране на множеството деформации по елементи от купето), отворих мобиле-то и окото ми съзря една червена 605-ца на колегата ninguno. Уредихме си среща в моя ресторант в Света Троица, огледах и покарах колата и се отдадох на задълбочена медитация какво да правя. Защото колегата, напълно оправдано, продава парахода за 4 000, а в същото време други подобни се продават за средно 2 500 лева.

Напълно оправдано, защото срещнах човек, луд точно като мен. Аз в моя голф бях вкарал около 10 000 лева, той в неговото пежо - не по-малко от 7 000 лева. При това прекрасно разбирам какво унижение е да продаваш такава кола за такива пари с ясното съзнание, че ако изобщо някой я купи, трудно ще я оцени (ако не е като мен, разбира се). Аз в момента продавам голфа и ми се реве, защото при вкарани 10 000 мога да взема не повече от 4 000 и то само ако имам луд късмет и попадне на ценител.

Колата не ми излезна от акъла цял месец и в крайна сметка като че ли взех вътрешното решение да се насоча към неговия автомобил.

Това, което ме спираше бяха следните неща:

1. Колата е автоматик. По принцип не обичам автоматици, но този е със специфична скоростна кутия, която дава по-голям контрол върху динамиката - можеш да превключваш ръчно на по-ниска предавка.

2. Колата не е 2.5 и е 110 конски сили, а не 130. Не бях сигурен дали няма да ми липсва допълнителната тяга на онези 20 коня отгоре на сегашния ми параход.

3. Колата няма някои важни за мен екстри - круиз контрол, борд компютър, дигиталния дисплей за горивото, управление на аудио уредбата от волана, сензор за втвърдяване на волана, електрически седалки и климатроник с копчета, а не с врътки.

През последната седмица ми се наложи да карам един мерцедес Е класа, автоматик, и рязко осъзнах, че вече съм твърде дърт за ръчна скоростна кутия и автоматичната чудесно приляга на библейските ми 34 години. Нещо започнах да си представям, че карам кола като мотокар с два педала и не ръчкам ръчката в софийския трафик на всеки пет секунди. Така отпадна най-съществения минус на кораба майка на колегата.

Междувременно започнах да проучвам двигателя на колегата. Говорих си обстойно и с Алекс Девил (който е собственик на сервиза, където се е поддържала 605-цата). Оказа се, че по негови твърдения двигателят е по-добър от моя, гори средно с литър и половина по-малко на 100, по лесен и по-евтин за поддръжка и в комбинация с автоматична скоростна кутия се държал почти като бензинов.

Разходът на гориво е нещо, което започна да ми прави впечатление, защото сегашния ми изтребител си гори около 13 градско (аре да сме честни, всъщност е около 15), и средно 9 извънградско при това ако не го караш много ненормално (в моя случай със средно 170 по магистрала) и сравнително не много нервно в града. А това си е сериозен разход. Впечатляващо е как моята 605-ца ме возеше два пъти по евтино от голфа, а червения параход се предполага да е дори по-икономичен.

Круиз контрол се добавял в специализиран сервиз. Следователно и този аргумент отпадна.

Всъщност това пежо било с климатроник, но не с копчета, а с врътки, но управлението от моето се прехвърляло без особени главоболия. Отпадна и момента с климатроника и тежкарското нагласяне на темературата с бутончета а не с врътки.

По въпроса с бордовия компютър нищо не може да се направи, дори да е възможно ще е твърде скъпо и не е оправдано. Лошо. Много е хубаво да гледаш как колата ти гори 3.2 по нанадолнището след тунела на магистрала Тракия.

Електрическите предни седалки могат да бъдат прехвърлени от старото на новото пежо, подгрева - също. Всъщност на мен никога не ми е работил подгрева.

Задните ми врати имат вградени тонколони, но това също е прехвърляемо, а за мен звукът е от особено значение. В сегашния голфаджийски проект музиката (тонколони + обезшумяване) е над 3000 лева.

На колегата пежото има нещо, което винаги съм си мечтал и никога съм нямал, въпреки, че съм сменил 3 коли - шибидах.

Та, колеги, стискайте палци да достигнем до сделка с колегата. Обещавам, че ще бъде гледана и глезена колкото от него, ако не и повече.

Междувременно, моля, да споделите мнение и вие за тази конкретна модификация на 605 - 110 коньовия турбодизел с автоматична скоростна кутия.

Предварително благодаря за мненията ви.

Поздрави!

Потребителски аватар
peug 305 sr
полковник
полковник
Мнения: 836
Регистриран на: ср дек 21, 2011 1:58 am
Град: Г.Оряховица
Кара: Peugeot 605 SVE 24 Peugeot 406 HDI 90 Peugeot 504 2.0 Citroen ZX Aura Mercedes-Benz A 160 Lada 150
Has thanked: 138 times
Been thanked: 51 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот peug 305 sr » съб дек 28, 2013 1:07 am

Колега-мога да ти пожелая единствено успех с това което ще захващаш...Нямам наблюдения върху автоматик на 2.1 тд двигател и не знам как е.Прочетох темата понеже и аз ей сега преди две седмици се сдобих с най-големия и луксозен параход-3.0 SVE 24 -не знам дали моя спада към параходите и защо така ама хич не ми се струва параход или някакъв вид кораб.И моя ще има работа по боя и окачване както и инсталация понеже е имал газов инжекцион и сега е миш-маш-но върви...Само круизконтрол няма като че ли-не знам-но и ръжда няма никъде-като нов е отдолу.Ще следя темата и доколкото мога ще помагам и ще черпя и от твоя опит.Успех колега.

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » съб яну 04, 2014 1:32 pm

Благодаря ти, колега, за отговора. Пожелавам ти много безаварийни и прекрасни спомени с кораба майка.

Междувременно с колегата не можахме да постигнем сделка за неговата кола. Започвам да реставрирам моята, работата по нея започва в понеделник. Дано не се забърквам в мноого голям финансов филм. Икономиката на Европейския съюз се крепи на косъм и се опасявам тези разходи да не вкарат световната икономика в нов цикъл на финансови драми :)

Ще пускам снимки по проекта непрекъснато.

Потребителски аватар
peug 305 sr
полковник
полковник
Мнения: 836
Регистриран на: ср дек 21, 2011 1:58 am
Град: Г.Оряховица
Кара: Peugeot 605 SVE 24 Peugeot 406 HDI 90 Peugeot 504 2.0 Citroen ZX Aura Mercedes-Benz A 160 Lada 150
Has thanked: 138 times
Been thanked: 51 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот peug 305 sr » съб яну 04, 2014 2:37 pm

Благодаря ти за пожеланията колега.Сделката с колегата че не е станала-ами всяко зло за добро да ти кажа ли.Виж си направи твоята -сигурно е била от Австрия или Германия че да изгние така понеже моята отдолу свети като нова.Много му се кефя на кораба и лошото е че свиквам с конете му и се отпускам повече...иможе :brrr: и :cop: В първия ден от новата година с ужас видях че някой ми е ударил предното стъкло и половината е нацепено :plach: :ibaasi: :bushon: И сега си търся предно стъкло ...

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » ср яну 08, 2014 5:18 am

Много съжалявам, колега, за инцидента.

Колегата, между другото, преди два дни ми звънна, че приемал офертата ми. Проблемът е, че моя майстор междувременно поръчал части и става доста ... неприятно. Търся междинен вариант, който да защити интереса на всички участници в схемата и направо съм в дилема какво да правя.

Моя параход напрактика само трябва да бъде обслужен и да му се смени генерацията, че е продънена. Двигателят е перфектен, окачването - бетон. Купето ще се направи като ново за максимум 1 500 лева със смяната на цвета и изграждане на праговете при положение, че с моя бояджия в Стара Загора сме замислили някои промени по купето. Ще е с махнати лайсни и модифицирана предна решетка.

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » съб яну 18, 2014 11:58 pm

Колеги,

с удоволствие мога да съобщя, че с колегата ninguno в крайна сметка достигнахме до сделка - изненадващо за мен, защото предложението ми не беше прието първоначално, а десетина дни след това взе, че се случи. Тъкмо щях да карам стария параход на майстор за рехабилитация и в същия ден, в който приготвих първите 1000 лева за ремонт се оказах владелец на червената, автоматична 110 коньова 605-ца.

Пиша едва сега, защото десетина дни трупах впечатления от колата. Ето ги и впечатленията:

1. Великолепен автомобил за градско каране предвид автоматичната скоростна кутия. Возията, комфорта и прочие няма да ги коментираме, защото са ясни за всеки, който е запознат с колата;

2. Прекрасен автомобил и за извънградско каране стига да се примириш с факта, че повече от 160 не можеш да вдигнеш и за изпреварване трудно може да става дума. Изпитах лек шок след като за първи път изкарах колата на магистралата и от 135 нагоре (по навигация, не по километраж) почти нищо не се случваше. Дълбоко разстроен проведох няколко разговора с разни хора, включително с Алекс Девил направихме тестово каране до Вакарел и обратно (евала на човека, обърна ми максимално много внимание предвид грамадната си натовареност) и се оказа, че колата няма проблем. "Проблемът" е, че спомените ми от 2.5 турбодизела на предишната 605-ца и маниера ми на каране на 150 коньовия ми Голф GTI 16V просто не са ме подготвили за лежерността, натрапена от 4 степенната автоматична скоростна кутия, закачена за 2.1 110 коня. Е .... Ще се наложи да модифицирам стила си на каране или да прехвърля всички карантии от старото пежо в новото :)

3. Определено ми липсва круиз контрола, но за щастие може да бъде добавен;

4. Липсва ми бордовия компютър. Гот е да знаеш колко можеш да изкараш с горивото в резервоара, но в крайна сметка новата 605-ца гори около 9 смесено при положение, че я настъпвам. При каране в оптимални обороти (3 хиляди, с около 135 км. в час по навигация) ще е около 8.

5. Шибидахът е хубав човек;

6. Хубавото на тази кола е, че е пълна механика. Няма грам хампютър по нея и се предполага да е много надежна.

Междувременно успях да намеря прекрасно запазен кожен салон (от Алекс Девил) и понеделник ще обзаведа гарсониерата с него. Крайно наложително е, защото собственикът преди преди моя продавач е осрал тотално интериора с едни ИЗКУСТВЕНИ червени кожи и напълно е разсипал елегантната линия на вратите от вътре. Като за капак тези изкуствени кожи са се олющили много, тук таме са разлепени. Мъка. Всеки път като влезна в колата и ми се реве.

Обезателно ще сложа снимки на тая цигания и след това снимки какво е станало с новия салон.

Това е за сега от мен.

Поздрави!

Потребителски аватар
peug 305 sr
полковник
полковник
Мнения: 836
Регистриран на: ср дек 21, 2011 1:58 am
Град: Г.Оряховица
Кара: Peugeot 605 SVE 24 Peugeot 406 HDI 90 Peugeot 504 2.0 Citroen ZX Aura Mercedes-Benz A 160 Lada 150
Has thanked: 138 times
Been thanked: 51 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот peug 305 sr » нед яну 19, 2014 1:55 am

Поздравления колега.И все пак ми стана чудно-само 160 км.ч. ли може колата с това оборудване?

endios
наборник
Мнения: 9
Регистриран на: нед яну 20, 2013 12:58 pm
Град: Sofia
Been thanked: 16 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот endios » пет яну 24, 2014 11:58 pm

Да. Горе долу толкова. Може би до 170 - 175, но влиза над 4 000 оборота. 2.1 не е кой знае колко мощен за това купе, а автоматикът допълнително спъва двигателя.

Започнах да свиквам, в интерес на истината, ако не се опитвам да я карам като голфа нещата са мега прилични.

Междувременно:

1. Сложих кожения салон. Усещането е божествено, салонът е перфектен;
2. Подмених някои строшени пластмаси;
3. От старото пежо ще взема пикалата за почистване на фаровете. Новата я няма тази екстра, а е доста полезна;
4. Ще подменя покритието на предните и страничните греди от вътре. В старото пежо са покрити с плат, в новото е някаква гнусна пластмаса;
5. Ще подменя уплътненията също - в старата са от някаква особена материя, плътна, а в новото - някаква евтина гума;
6. Идната седмица започвам да се заигравам с музиката. Ще ги докараме до 12 колони в купето и мисля да й направя много приличен саунд.

В момента усърдно търся спойлер за задния капак, виждал съм такива на 605-ци, много красиво стои според мен без да е пернишко. Търся и ветробрани за предни и задни врати и за шибидаха.

Потребителски аватар
peug 305 sr
полковник
полковник
Мнения: 836
Регистриран на: ср дек 21, 2011 1:58 am
Град: Г.Оряховица
Кара: Peugeot 605 SVE 24 Peugeot 406 HDI 90 Peugeot 504 2.0 Citroen ZX Aura Mercedes-Benz A 160 Lada 150
Has thanked: 138 times
Been thanked: 51 times

Re: Необикновенните приключения на един параход

Мнениеот peug 305 sr » нед ное 30, 2014 7:42 pm

Здравей колега.Какво стана с колата-има ли развитие?Много ми е интересна темата но отдавна не си писал... :cry:


Върни се в “605”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост